История Бялото Братство в България 1914-1921

ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ

1914-1921

 

На 9 март* (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1914 година Учителя организира молитвено събрание, на което тържествено обявява настъпването на Нова епоха в Духовния свят (Епохата на Водолея).

На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя. Първата стенографирана беседа е „Ето Човекът“, с която се слага начало на сериите „Сила и Живот“. В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство. Първите четири серии на „Сила и Живот“ са преведени на английски от Весела Несторова.

На 10 август* 1914 година във вилите на Анастас Бойнов и Тодор Бостанджиев край Велико Търново се открива годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват 81 членове. Допълнително идват и 34 гости от Велико Търново, Стара Загора, Русе, от селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях присъстват 27 деца.

На 4 август* 1915 година във Велико Търново се открива годишната среща на Веригата. На 8 август* Търновското военно комендантство разтурва събора поради обявяване на военно положение в България. На 9 август* Учителя е принуден да отпътува за Казанлък.

На 16 април 1916 година Учителя кани Паша Теодорова (1888-1972) да стенографира неговите неделни беседи.

На 15 февруари (четвъртък) 1917 година Учителя открива в София специален цикъл лекции пред група от омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 година. Тези т. нар. „четвъртъчни беседи“ започват с лекцията „Венецът на Живота“.

В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта.

От края на юни 1917 до лятото на 1918 година Учителя е интерниран във Варна, живее в хотел „Лондон“, води писмена кореспонденция със свои ученици и им диктува методи (наряди) за духовна работа. Запознава се с Велко Петрушев, който по-късно става ръководител на Бялото Братство във Варна.

На 27 януари 1918 година Пеньо Киров завършва земния си път.

На 26 октомври 1918 година Димитър Голов завършва земния си път.

След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 година) Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис.

В първите следвоенни години към Бялото Братство се присъединява ново поколение българи, предимно студенти и интелектуалци, родени през последните две десетилетия на XIX- ти или в първите години на XX-ти век: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Мария Тодорова, Мара Белчева, Олга Славчева, Невена Неделчева, Стоянка Илиева, Весела Несторова, Борис Николов, Методий Константинов, Георги Томалевски, Георги Радев, Любомир Лулчев, Петър Пампоров, Влад Пашов, Петър Камбуров, Марин Камбуров, Борис Рогев, Николай Дойнов, Петър Димков, Елиезер Коен и много други. По това време в провинцията са оформени седем по-големи групи на Бялото Братство: във Варна – с ръководител Манол Иванов, в Бургас – с ръководител Тодор Стоименов, във Велико Търново – с ръководител Константин Иларионов, в Русе – с ръководител Никола Ватев, в Стара Загора – с ръководител Панайот Ковачев, в Пловдив – с ръководител Петко Епитропов и в Казанлък – с ръководител Захари Желев.

На 19 август 1919 година във Велико Търново започва годишният Събор на Бялото Братство. Същия ден в читалище „Надежда“ Учителя държи пред търновското гражданство публична беседа –„Мировата Любов“. На 24 август в Модерния театър държи втора публична беседа – „Космичната Обич“. За първи път Съборното Слово на Учителя се стенографира и се публикува в отделна книга – „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1919 г.“

На 19 август 1920 година във Велико Търново се открива годишният Събор на Бялото Братство. Присъстват около 1200 участници. Същия ден в читалище „Надежда“ Учителя държи пред търновското гражданство беседата „Новото човечество“. Съборното Слово се стенографира и се публикува в книгата „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на Бялото Братство на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново“.

На 22 август 1920 година във Велико Търново Учителя открива специален цикъл лекции пред Класа на добродетелите, състоящ се от десет ученика.

През 1920 година Савка Керемидчиева (1901-1945) се присъединява към Паша Теодорова в работата по стенографиране, дешифриране и отпечатване на неделните и съборни беседи на Учителя.

На 13 юли 1921 година Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество „Бяло Братство“ в Русе.

На 19 август 1921 година във Велико Търново започва годишният Събор на Бялото Братство. Същия ден Учителя държи пред търновското гражданство публична беседа – „Пробуждане на колективното съзнание“. Съборът избира четири съвета от по сто човека: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот, съвет на просветата и съвет на примирителите. Утвърждава се поздравът: „Няма любов като Божията любов! – Само Божията любов е любов!“