ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ

 1922-1944

 

Master_11На 24 февруари 1922 година в София Учителя открива Школата на Бялото Братство и сформира два класа: Общ окултен клас и Специален (младежки) окултен клас. Лекционният цикъл пред Общия окултен клас започва с „Трите живота“, провежда се ежеседмично в сряда и завършва на 20 декември 1944 година. Лекционният цикъл пред Младежкия окултен клас започва с „Двата пътя“, провежда се ежеседмично в петък и завършва на 15 декември 1944 година. Според запазени списъци от октомври 1923 година, Общият окултен клас се състои от 52, а Младежкият окултен клас – от 45 ученика.

През първата половина на 1922 година Светият Синод на Българската православна църква предприема кампания срещу Бялото Братство в България. Даниил Ласков и Михаил Калнев публикуват критически трудове. На 7 юли 1922 година на свое заседание Архиерейският събор обявявя Петър Дънов за самоотлъчил се от светата Църква. Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата.

През първата половина на 1922 година се създават първите комуни в Бялото Братство. Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско. Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък. Двата опита за комунален живот са неуспешни.

На 26 юли 1922 година на Ястребец (в планината Рила) Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски.

На 19 август 1922 година във Велико Търново започва годишният Събор на Бялото Братство. Същия ден в читалище „Надежда“ Учителя държи пред търновското гражданство и пред представители на Православната Църква от цялата страна публична беседа – „Новият Живот“. Обявеният за 2 ч. след обед диспут между Учителя и православните свещеници не се състоява поради дъждовна буря.

Между 19 и 25 август 1922 година на Събора във Велико Търново се сформират Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България (Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос, Русе, Велико Търново, Варна и др.). Избира се съвет от кореспонденти за всеки град, чиято функция е да тиражира и изпраща по места школните лекции, изнасяни от Учителя в София.

На 21 август 1922 година на събора на Бялото Братство във Велико Търново Учителя дава песента „Фир-фюр-фен – Благославяй“, с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 година с „Новото битие“.

През 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака „Ел Шадай“, южно от Драгалевския манастир.

През 1922 година Иван Толев започва да издава в София списание „Всемирна летопис“, в което публикува резюмета от беседи на Учителя.

През 1922-23 година на ул. „Оборище“ 14 в София е построен специален салон за молитвени събрания на Бялото Братство. Там Влад Пашов, Димитър Стоянов и Кирил Михайлов създават първата братска печатница.

На 9 юни 1923 година чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор. Правителството й не дава разрешение за годишен Събор на Бялото Братство.

От 1 до 5 юли 1923 година в София се провежда Първият младежки събор на Бялото Братство. Съборното Слово на Учителя се стенографира и публикува в книгата „Първи младежки събор“.

На 26 август (неделя) 1923 година Учителя и негови ученици за първи път излизат на Черни връх (в планината Витоша), където е стенографирана беседата „Здравият ум“.

На 11 септември 1923 година пред Общия окултен клас Учителя изнася лекцията „Високият идеал“.

През септември 1923 година Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола Гръблев и Христо Христов образуват комуна на Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година.

На 2 април 1924 година пред Младежкия окултен клас Учителя изнася лекцията „Разумното сърце“.

На 6 и 7 юли 1924 година в София се провежда Вторият младежки събор на Бялото Братство, който завършва с екскурзия до връх Мусала (в планината Рила). На 17 юли на Мусала Учителя държи беседата „Новата азбука“. До 1930 година се провеждат осем младежки събора на Бялото Братство.

През 1924 година в София започва да излиза списание „Житно зърно“, считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание „Нов живот“, издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов.

През февруари 1925 година по време на екскурзия до Чамкория (сега Боровец) Учителя се среща с българския цар Борис Трети на открито, над резиденцията Царска Бистрица.

На 23 август 1925 година във Велико Търново се открива годишният Събор на Бялото Братство. Стенографираните беседи на Учителя се публикуват в книгите „Двете свещени положения“ и „Наряд и упътвания от Учителя“.

На 29 август 1925 година, въз основа на военното положение в България, Учителя е задържан от военните части във Велико Търново, след няколко часа е освободен и на другия ден отпътува за София. На 12 септември 1925 година градската управа организира подписка за изгонване на Бялото Братство от Велико Търново.

През първата половина на 1926 година върху закупения парцел „Баучер“ (най-високата точка на Софийско поле, югоизточно от София) се построява приемна стая за Учителя. Това място по- късно става физически и духовен център на Бялото Братство, наречен Изгрева (днес квартал „Изгрев“). В следващите години около „Баучер“ ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища. Изгрева се оформя като духовно селище (ашрам), в което работата в Школата на Бялото Братство се центрира на физическо ниво.

На 22 август 1926 година на Изгрева край София се открива годишният Събор на Бялото Братство. Присъстват 1460 човека. Във вестник „Зорница“ Стоян Ватралски публикува статии за събора под заглавие „Кои и какви са Белите Братя“.

През юли 1927 година по проект на Руси Николов от Стара Загора на Изгрева започва изграждане на салон за молитвени събрания на Бялото Братство. В строежа участват последователи на Учителя от селата Каблешково и Габерово, Бургаско. Салонът е затворен през 1958 и разрушен през 1971 година.

Между 19 и 24 август 1927 година на Изгрева се провежда годишният Събор на Бялото Братство. Участват над 1000 човека. Съборът завършва с изкачване на връх Мусала на 28 август.

На 14 декември 1927 година на Изгрева се открива Петият младежки събор на Бялото братство.

През 1928 година Елена Андреева (1899-1990) се присъединява към Паша Теодорова и Савка Керемидчиева в работата по стенографиране, дешифриране и публикуване на лекциите и беседите на Учителя. Трите стенографки се установяват окончателно на Изгрева в специално построена сграда, шеговито наричана „Парахода“.

През лятото на 1929 година по инициатива на Симеон Симеонов Учителя с група свои ученици за първи път излиза край Седемте рилски езера и фактически открива Школата на планината Рила.

В началото на 1930 година професор Димитър Михалчев публикува в списание „Философски преглед“ студията „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов“.

На 12 юли 1930 година на Изгрева се открива Осмият младежки събор, а на 19 август на Седемте рилски езера започва годишният Събор на Бялото Братство. През следващите две години съборите се провеждат също на Седемте рилски езера.

На 25 юли 1930 година край Второто от Седемте рилски езера е построена историческата чешма, наречена „Ръцете, които дават“.

На 21 септември (неделя) 1930 година на Изгрева Учителя открива ново течение на Словото – неделни утринни слова, които продължават до април 1944 година. Първото стенографирано утринно слово е „Абсолютна Истина“.

На 5 август 1931 година, по време на годишния Събор на Бялото Братство на Рила, Учителя за първи път извежда своите ученици на Молитвения връх, североизточно спрямо Второто от Седемте рилски езера.

През октомври 1932 година Атанас Николов, Сава Калименов и Петър Пампоров започват да издават в град Севлиево вестник „Братство“, просъществувал до 1943 година.

През 1934 година Учителя дава Паневритмията – цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения. По-късно към нея са прибавени упражненията „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Партитурата и текстът с предговор, продиктуван от Учителя, излизат в отделна книга през 1938, а „Слънчеви лъчи“ – през 1942 година. От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември.

През август 1934 година Бялото Братство излиза на лагер в местността Яворови присои (в планината Витоша). Там на 5 август е стенографирана беседата „Великото в Живота“.

На 4 май 1936 година на Изгрева активист на политическата партия Демократически сговор нанася побой над Учителя. Вследствие на мозъчна травма Учителя заболява с парализа на дясната телесна половина. Въпреки заболяването си, на 14 юли той излиза със свои ученици на палатков лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява своето здраве.

На 19 август 1936 година Учителя открива на Изгрева годишния Събор на Бялото Братство с беседата „Да им дам Живот“.

През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието „Le grain de ble“ (Житното зърно).

През 1937 година Михаил Иванов (1900-1986) – последовател на Учителя от 1921 година – емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество „Бяло Братство“ (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).

През 1938 година Георги Радев публикува книгата „Учителят говори“, публикувана на английски език в САЩ през 1970 година в превод на Ернестина Сталева („The Master Speaks“).

През 1939 година Савка Керемидчиева публикува книгата „Свещени думи на Учителя“. Английският й превод от Весела Несторова е публикуван в САЩ (1940 година) и е преиздаден в София (1994 година).

През лятото на 1939 година на Изгрева и на Събора край Седемте рилски езера гостуват последователи на Учителя от Франция, Латвия и Естония.

На 25 юли 1942 година по решение на Министерството на образованието Милка Периклиева и Весела Несторова, заедно с музикантите Симеон Симеонов, Данко Симеонов и Вяра Куртева, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българските училища.

От 21 юни до 3 юли 1942 година Учителя за последен път летува с Бялото Братство край Седемте рилски езера, а през август- септември – на връх Мусала.

През 1942 година Боян Боев публикува книгата „Учителят за дишането“.

През лятото на 1943 година чрез Любомир Лулчев Учителя съветва българския цар Борис Трети и министъра на вътрешните работи Габровски да отменят указа за екстрадиране на български евреи в Германия.

На 12 септември 1943 година Учителя със свои ученици за последен път посещава Черни връх.

През януари 1943 година Боян Боев публикува своята книга „Учителят за образованието“ с предговор от Учителя и Методи Константинов.

На 14 ноември 1943 година съюзническата авиация започва бомбардировки над София. На 11 януари 1944 година Изгрева се евакуира в село Мърчаево (на 24 километра югозападно от София). Учителя се настанява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев (1896-1990).

През лятото на 1944 година Учителя и негови ученици откриват край дома на Темелко Гьорев в Мърчаево малък извор, построяват чучур и го наричат Извора на Доброто.

На 22 юни 1944 година Учителя излиза със свои ученици от Мърчаево на връх Острец (в планината Витоша), където е стенографирана беседата „Разбрана и неразбрана любов“. На 26 август пристигат на хижа „Еделвайс“.

На 19 октомври 1944 година (40 дни след идване на комунистическия режим на власт в България) Учителя и жителите на Изгрева се връщат в София.

На 20 декември Учителя изнася пред Общия окултен клас своята последна лекция „Последното Слово“.

На 27 декември 1944 година Учителя завършва земния си път. Тялото му е положено върху южния склон на Изгрева, наричан днес „Мястото“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *