ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ

 1945 – 1997

 

Master_12На 1 януари 1945 година на събрание в София се избира Временен съвет на Бялото Братство, в който влизат Тодор Стоименов, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Тодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов.

На 10 август 1945 година в София се събират ръководителите на групите на Бялото Братство в България, избират Братски съвет
(в състава от 1 януари) и основават Върховен братски съвет, състоящ се от всички ръководители.

През октомври 1945 година на Изгрева се основава печатница „Житно зърно“ с директор Никола Антов и технически уредник Неделчо Попов. От 1945 до 1951 година в нея се отпечатват 51 тома с непубликувани дотогава беседи от Учителя.

На 31 декември 1945 година на Изгрева е учредена Академия за братски живот. По традиция продължават ежегодните лагери- събори, провеждани от 19 до 21 август край Седемте рилски езера.

От 1945 до 1990 година д-р Филип Стоицев работи в Пловдив върху музиката на Учителя и прави много оркестрови разработки. През 1972 година нелегално осъществява магнетофонен запис на Паневритмията.

През 1947 година Методий Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов публикуват книгата „Учителят“, която през 1959 година излиза на френски в Париж.

През 1948 година Мария Тодорова и Кирил Икономов публикуват книгата „Песни от Учителя“.

На 23 януари 1948 година Министерството на външните работи на България признава Бялото Братство за „верска общност“. Решението е отменено на 20 октомври 1956 година.

На 3 юни 1948 година Министерството на Външните работи на България одържавява от Изгрева парцела, върху който са разположени салонът за молитвени събрания и Мястото. Сега той е собственост на посолството на Русия.

На 26 април 1949 година в Айтос е изработен устав на Бялото Братство, съобразен със Закона за вероизповеданията. Министерският съвет на Народна Република България не го утвърждава.

Към края на 1949 година Бялото Братство в България включва групи във всички големи градове и в 35 села: във Варна, ръководител Велко Петрушев; в Русе, ръководител Никола Ватев; в Бургас, ръководител Иван Бойчев; във Велико Търново, ръководител Стамат Тодоров; в Ямбол, ръководител Каньо Христов; в Севлиево, ръководител Стефан Тошев; в Стара Загора, ръководител Панайот Ковачев; в Пловдив, ръководител Михаил Стоицев; в Казанлък, ръководител Петър Камбуров; в Сливен, ръководител Иван Калканджиев; в Елхово, ръководител Жельо Матев; в Шумен, ръководител Гергина Жекова; в Айтос, ръководител Георги Куртев; в Петрич, ръководител Мирчо Филипов; в Търговище, ръководител Васил Харизанов; в Хасково, ръководител Недялка Андреева; в Троян, ръководител Димитър Станев; в Габрово, ръководител Пенко Пенков; в Лом, ръководител Мария Кръстева; в Оряхово, ръководител Михаил Краев; в Нова Загора, ръководител Георги Петров.

На 13 март 1950 година печатница „Житно зърно“ е одържавена съгласно Закона за книгопечата.

От 1951 до 1961 година Елена Андреева нелегално дешифрира и отпечатва на пишеща машина в четири екземпляра всички непубликувани дотогава беседи от Учителя. Дешифрираните стенограми се укриват на четири различни места.

На 22 октомври 1952 година Тодор Стоименов завършва земния си път.

На 6 декември 1957 година с прокурорска заповед от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя.

На 8 август 1958 година Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева.

На 19 май 1959 година след инсцениран процес Софийският градски съд признава за виновни Борис Николов и Жечо Панайотов и ги осъжда на лишаване от свобода съответно за 15 и 8 години.

На 23 юли 1963 година Боян Боев завършва земния си път.

На 29 юли 1970 година багери започват да разрушават Изгрева.

През 70-те години на века се утвърждават традиционните събори на Бялото Братство, провеждани на 12 юли в Айтос.

През 1972 година в Париж е публикувана на френски език книгата на Методий Константинов (1902-1979) „Световна астросоциология“, преведена на български.

През 1973 година Ернестина Сталева публикува в САЩ на английски език „The Royal Path of the Soul“ (Царският път на душата).

През 1979 година Виола Боуман публикува в САЩ на английски език Паневритмията – „Paneurhythmy by Peter Deunov“.

През 1982 година Христина Милчева-Славянска публикува в Мюнхен на немски език книгата си „Weizenkorn“ (Житното зърно).

През 1984 година Ярмила Ментцлова представя Паневритмията на френски език в книгата си „La Paneurhythmie. Le psychisme humain en Union avec l’Harmonie Universelle“.

На 7 ноември 1990 година Министерският съвет на Република България утвърждава устав на Общество „Всемирно Бяло Братство“. На 26 май 1995 съгласно Закона за изповеданията е утвърден устав на Общество „Бяло Братство“ със седалище София.

На 27 май 1990 година в София се учредява работна група за изучаване на Паневритмията.

През 1990 година Христина Милчева-Славянска публикува в Англия на английски език книгата си „The Grain of Wheat“ (Житното зърно).

През 1991 година Просветният съвет на Общество „Бяло Братство“ подновява издаването на списание „Житно зърно“.

През 1991 година във Варна е публикувана книгата на Методий Константинов и Христо Маджаров „Новата култура в епохата на Водолея“.

На 22 декември 1991 година Борис Николов завършва земния си път.

През 1992 година Милка Кралева и Крали Кралев основават в Бургас издателство „Сила и Живот“ и започват да издават списание със същото име.

През 1993 година д-р Вергилий Кръстев основава в София издателство „Житен клас“, което публикува документални материали от историята на Бялото Братство в България.

От 1993 година край Мадара се провеждат ежегодно майски младежки събори на Бялото Братство.

През 1994 година Александра Орешкова и Веселин Орешков основават в Троян Дом „Паневритмия“.

През 1995 година край село Бистрица, Софийско се закупуват парцели за изграждане на селище на Бялото Братство, наречено „Нов Изгрев“.

През 1995 година в София се основава издателство „Бяло Братство“, а през 1996 година – Културно-информационен център „Изгрев“.

През август 1997 година Антоанета Крушевска и Ернестина Сталева съставят в САЩ страница за Учителя Беинса Дуно в Интернет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *