ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ

 1897-1913

 

На 7 март* (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1897 година в село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов (роден на 11 юли* 1864 година), който се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно. По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя.

През 1897 година се учредява Общество за повдигане религиозния дух на Българский народ, което провежда събрания и събира членски внос. Първият съхранен протокол от негово събрание е от 14 август* 1903 година.

През 1898 година Учителя произнася пред благотворителното дружество „Майка“ във Варна беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, което е апел към социално-духовно самоутвърждение.

От 1898 година Учителя писмено кореспондира от град Варна и от град Нови пазар с Пеньо Киров (1868-1918) и Тодор Стоянов (Стоименов) (1872-1952) от град Бургас и с д-р Георги Миркович (1825-1905) от град Сливен. Първото запазено писмо до Пеньо Киров е от 14 септември* 1898 година.

На 6 април* 1900 година във Варна започва първият от годишните събори на Бялото Братство, наричани срещи на Веригата. Присъстват трима ученици на Учителя: д-р Георги Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов.

През ноември 1900 година Учителя дава на първите си ученици Добрата молитва.

От 1901 до 1942 година Учителя свиква през месец август ежегодни събори на Бялото Братство: във Варна (от 1900 до 1908 година), в град Велико Търново (от 1909 до 1912 и от 1918 до 1925 година), в София (от 1926 до 1929, през 1933, 1936 и 1941 година), на Седемте рилски езера (през 1930, 1931, 1932, 1935, 1937, 1938 и 1939 година) и в местността Яворови присои на Витоша (през 1934 година). Съборите през 1940 (връх Мусала, Седемте рилски езера и София) и 1942 година (Седемте рилски езера и София) са проведени на повече от едно място.

От 1901 до 1912 година Учителя посещава различни селища в България, изнася публични сказки, беседва и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. По този начин се създава синархичната Верига на Бялото Братство в България.

През юли 1901 година Учителя предприема първата обиколка на България, която започва и завършва във Варна. Първият град, който посещава, е Бургас.

През юли-август 1901 година посещава град Ямбол.

Между 14 и 20 август* 1901 година престоява в град Сливен.

През август-септември 1901 година посещава градовете Нова Загора и Стара Загора.

През декември 1901 година пристига в София от град Татар Пазарджик (сега Пазарджик) и остава до април 1902 година.

През април 1902 година пристига в град Шумен, където изнася три сказки в градския салон „Архангел Михаил“. Първата сказка е изнесена на 21 април*.

През май 1902 година посещава град Русе.

През май 1902 година посещава Велико Търново, среща се с Мария Казакова (1852-1908), с която кореспондира от 1900 година. Първото запазено до нея писмо е от 10 декември* 1900 година.

Завръща се във Варна на 30 май* 1902 година.

През 1902 година под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание „Виделина“, продължение на списание „Нова светлина“, което публикува статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм и хомеопатична медицина, окултни тълкувания на евангелски текстове.

През юли 1902 година Учителя предприема втора обиколка на България, която също започва и завършва във Варна. Първият град, който посещава, е Нови Пазар.

На 1 август* 1902 година тръгва от Варна за Бургас.

На 29 август* 1902 година пристига в Ямбол и отсяда в хотел „Америка“.

На 13 септември* 1902 година пристига в Сливен.

През октомври 1902 година посещава Стара Загора.

На 31 октомври* 1902 година пристига в град Хасково.

През ноември 1902 година посещава Пловдив и отсяда в хотел „Централ“.

През декември 1902 година прекарва десет дни в Татар Пазарджик.

На 30 декември* 1902 година пристига в София и отсяда в хотел „Родина“ в квартал „Банишора“

В началото на 1903 година от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит.

През април 1903 година посещава град Плевен.

В началото на май 1903 година се завръща във Варна.

На 14 август* 1903 година в стая 4 на хотел „Булевард“ във Варна се провежда събрание на Обществото за повдигане религиозния дух на българский народ (годишна среща на Веригата). Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К. Дънов и Анастасия Д-р Желязкова от Варна. Взема се решение за описване и публикуване на спиритични явления в списание „Виделина“. За деловодител е избран Петър К. Дънов (Учителя), а за касиер – Мария Казакова.

През октомври 1903 година Учителя започва трета обиколка на България.
Първият град, който посещава, е Разград.

В края на 1903 година посещава град Силистра.

През януари 1904 година пристига в Русе.

В края на януари 1904 година посещава Велико Търново и държи сказка по френология в читалище „Надежда“. Запознава се с Константин Иларионов (1868-1929) и с Елена Иларионова (1878- 1946). Първото запазено писмо до тях е от 7 декември* 1904 година.

През май 1904 година се завръща във Варна.

В края на септември 1904 година Учителя започва четвърта обиколка на България. Отпътува от Варна за София, гостува в дома на Димитър Голов (1863-1917), установява се за дълъг период от време в дома на Гина и Петко Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66. Кореспонденцията си получава на адреса на книжарницата на Димитър Голов.

През 1904 година в София Учителя започва да държи в дома на „Опълченска“ 66 своето Слово във форма на първи публични беседи. Някои от тях се записват от Петко Гумнеров и Димитър Голов.

През април 1905 година престоява в Русе.

През септември 1905 година престоява в Пловдив. Кореспонденцията си получава на адреса на книжарница „Иван Игнатов“.

От Пловдив посещава последователно Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер и Хисаря.

На 29 септември* 1905 година д-р Георги Миркович завършва земния си път.

През април 1906 година започва кореспонденция между Учителя и Никола Ватев (1873-1957) от Русе, който по-късно става ръководител на Бялото Братство в града.

На 10 август* 1906 година Учителя пристига от София във Варна и на 11 август в дома на Анастасия Д-р Желязкова открива годишната среща на Веригата, която продължава пет дни. Според протокола, присъстват десет стари членове: Пеньо Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров, Димитър Голов, Илия Стойчев (от Русе), Тодор Бъчваров (от София), Гина Гумнерова, Мария Казакова и Анастасия Д-р Желязкова; допълнително присъства новият член Михалаки Георгиев (от София). На съборите от 1906 до 1915 година Димитър Голов и Петко Гумнеров водят подробни протоколи, съхранени до днес.

На 15 август* 1907 година във Варна се открива годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеньо Киров, Константин Иларионов, Анастасия Д-р Желязкова, Мария Казакова, Анаснас Бойнов (от Велико Търново), Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова.

На 9 август* 1908 година във Варна се открива годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеньо Киров, Петко Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов (Стоименов) и Анастасия Д-р Желязкова.

На 25 ноември* 1908 година Мария Казакова завършва земния си път.

На 16 август* 1909 година във Варна се открива годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват: Димитър Голов, Петко Епитропов (от Пловдив), Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов (Стоименов), Илия Стойчев, Кънчо Стойчев (от Бургас), Константин Иларионов, Петко Гумнеров, Иван Дойнов (от Велико Търново), Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Елена Иларионова, Величка Стойчева (от Бургас), Деньо Цанев (от Бургас), Никола Янев (от Бургас), Пеньо Киров, Васил Узунов (от Шумен), Михалаки Георгиев, Милкон Партомиян, Петър Тихчев (от Русе), Никола Ватев (от Русе), Серафим Шиваров (от Варна), Сава Великов (от Варна) и Анастасия Д-р Желязкова.

На 16 август* 1909 година Учителя дава на участниците в годишната среща двете емблеми на Веригата – пръчката и меча – и прави обяснение върху тяхната символика.

На 14 август* 1910 година във вилата на Анастас Бойнов край Велико Търново се открива годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват: от София – Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Велико Търново – Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе – Никола Ватев, Величка Ватева и Петър Тихчев; от Бургас – Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деньо Цанев, Тодор Стоименов и Пеньо Киров; от Пловдив – Петко Епитропов и от Шумен – Васил Узунов.

От 10 август* 1911 година във вилите на Анастас Бойнов и Тодор Бостанджиев край Велико Търново започва годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват: от София – Димитър Голов, Петко Гумнеров, Михалаки Георгиев, Сп. Димитров и Гина Гумнерова; от Велико Търново – Анастас Бойнов, Драган Попов, Константин Иларионов, Иван Дойнов, Елена Иларионова, Мария Дойнова, Парашкева Бойнова и Здравка Попова; от Русе – Никола Ватев, Илия Стойчев, Иван Русев, Петър Тихчев и Величка Ватева; от Бургас – Илия Зурков, Матей Попов, Сотир Щерев, Александър Кръстников, Пеньо Киров, Кънчо Стойчев, Тодор Стоименов, Никола Янев, Деньо Цанев и Величка Стойчева; от Пловдив – Петко Епитропов; от Казанлък – д-р Ст. Дуков и Христо Тончев и от село Беброво, Еленско – Симеон Драганов.

На 15 август* 1911 година Учителя раздава на участниците в годишната среща на Веригата изображения на Пентаграма и прави обяснения върху неговата символика.

На 27 октомври* 1911 година Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси, Търновско.

През юни 1912 година Учителя пристига от София в Арбанаси, два месеца работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“. През септември същата година Димитър Голов го отпечатва в София. Учителя лично подарява екземпляри от книгата (с автограф) на ръководителите на Бялото Братство в отделните селища на България. На титулната страница е поставено мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912. През 1995 година издателство „Всемир“ го публикува на английски език.

На 15 август* 1912 година във вилите на Анастас Бойнов и Тодор Бостанджиев край Велико Търново се открива годишната среща на Веригата. Според протокола, присъстват: от София – Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Сусана Голова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Михалаки Георгиев, Магдалина Георгиева, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан Иванов, Елена Иванова, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов; от Бургас – Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Деньо Цанев, Минка Цанева, Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Илия Зурков, Нейчо Паскалев, Йорданка Паскалева, Иван Гаравалов и Мария Гаравалова; от Велико Търново – Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Параскева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе – Илия Стойчев, Анка Стойчева, Петър Тихчев, Никола Ватев, Величка Ватева и Иван Русев; от Варна – Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен – Цани Боздуганов; от Айтос – Георги Куртев; от Ямбол – Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров; от Сливен – Димитър Добрев; от Казанлък – д-р Христо Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Христо Тончев; от Панагюрище – Боян Боев; от Пловдив – Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Тлъстев и Дечко Милев; от Стара Загора – Панайот Ковачев; от село Кръвеник, Севлиевско – Стефан Тошев и от село Беброво, Еленско – Симеон Драганов.

На 15 и 16 август* 1912 година Учителя чете пред участниците в срещата на Веригата глави от „Завета на цветните лъчи на светлината“ и дава методи за работа с избраните текстове от Библията според цветовете на светлината.

1912-18 година е военен период в историята на България, а по- късно и на Европа. Повечето от членовете на Веригата участват в Балканската (1912-1913) и в Междусъюзническата (1913) войни. По наставление от Учителя всички носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и 91 Псалом.

На 11 ноември* 1912 година чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

През 1913 година Учителя живее в дома на Гумнерови в София, посещава Варна, Шумен и Велико Търново.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *