Биография на Учителя

БИОГРАФИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО

 

• На 11 юли (Петровден) 1864 г. около 12 ч. по обед в село Хадърча (сега Николаевка, на 30 километра северозападно от град Варна) се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария.
• През 1872 година постъпва в Основно българско училище в село Хадърча, което е закрито по време на Руско-турската освободителна война, 1877-78 година.
• След освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна.
• На 25 юли* (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1886 година завършва Американско научно-богословско училище в град Свищов.
• Две години учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.
• През август 1888 година заминава за Съединените Американски Щати.
• На 15 октомври 1890 година завършва подготвителен семинар по теология към факултета в град Медисън, щата Ню Джърси.
• През 1891-93 година е редовен студент в Богословския факултет на Бостънския университет. Дипломира се на 7 юни 1893 година.
• На 3 февруари 1894 година завършва едногодишен курс по медицина.
• По време на седем годишния си престой в САЩ участва в годишни срещи на Велики Посветени и подготвя българската си мисия. Посещава розенкройцерите, за които по-късно обявява, че са клон на Всемирното Бяло Братство, представлявано в миналото от движението на богомилите в България.
• През 1895 година (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България и до 1899 година прекарва в уединение и дълбока вътрешна работа. Живее предимно при рождената си сестра Мария във Варна.
• През 1896 година във Варна издава книгата „Наука и възпитание“, където на научен език разкрива Пътя на човека в Световната Драма и разкрива основите на Новата Култура, която настъпва през идващия век.
• На 7 март* 1897 година (на тридесет и три годишна възраст) в село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху него. Личността на Петър Дънов се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.
• През 1897 година във Варна издава брошурата “ Хио-Ели-Мели- Месаил“, която е Словото на Третия завет към помазаника Божи.
• През 1898 година произнася пред благотворителното дружество „Майка“ във Варна беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, което е апел към социално-духовно самоутвърждение.
• От 1898 година започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров от град Бургас, д-р Георги Миркович от град Сливен и Мария Казакова от град Велико Търново.
• На 13 февруари* 1899 година във Варна записва Десетте свидетелства Господни, а на 24 февруари – Божието обещание. На 28 февруари* 1899 година в Бургас подписва заедно с учениците си Пеньо Киров и Тодор Стоименов отговорите на Десетте свидетелства.
• През 1899-1900 година живее при свещеник Константин Дъновски в град Нови Пазар.
• На 7 април* 1900 година свиква във Варна първи събор на Бялото Братство, който нарича среща на Веригата. Присъстват Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.
• От 1900 до 1942 година провежда през месец август ежегодни събори на Бялото Братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
• От 25 юни до 9 юли* 1900 година записва в Нови Пазар Седемте разговора с Духа Господен.
• На 1 октомври* 1900 година записва разговор с Духа Господен, озаглавен „Трите неща“.
• От 1901 до 1912 година пътува из селищата на България, изнася публични сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ.
• От 1904 година пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска“ 66. Започва да произнася публично своето Слово под форма на беседи.
• През 1912 година в село Арбанаси, край Велико Търново, работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912.
• На 9 март* 1914 година организира молитвено събрание за посрещане на Духовната Нова Година и обявява началото на Новата епоха на Водолея.
• На 16 март* 1914 година произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“. В тях излага основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство.
• На 15 февруари (четвъртък) 1917 година открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 година.
• През 1917-18 година, по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна. Живее в хотел „Лондон“ и води преписка със свои ученици.
• На 24 февруари 1922 година открива в София Школата на Всемирното Бяло Братство, в която създава два класа от ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията му „Трите живота“, а Специалният (Младежки) окултен клас – с лекцията „Двата пътя“. Лекциите му пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години (до декември 1944 година).
• На 21 август 1922 година на събора на Бялото Братство във Велико Търново дава песента „Фир-фюр-фен – Благославяй“, с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 година с „Новото битие“.
• От 1923 година изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. „Оборище“ 14.
• През 1927 година създава край София селището (ашрам) Изгрев (днес квартал „Изгрев“), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на Школата на физическо ниво. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово.
• На 19 август 1927 година, на събора на Бялото Братство на Изгрева, изнася цикъл от съборни беседи, в които тържествено обявява Пътя на ученика.
• През 1929 година открива Школата на планината Рила, където е била най-древната окултна школа на земята.
• На 21 септември 1930 година открива ново течение на Словото – неделни утринни слова, които продължават до април 1944 година.
• През 1934 дава Паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“.
• На 4 май 1936 година активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли 1936 година излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и на 12 август напълно възстановява здравето си.
• На 22 март 1939 година записва посланието към учениците „Вечният завет на Духа“.
• В началото на 1944 година, по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево, на 24 километра югозападно от София. Установява се в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Темелков. Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година.
• На 20 декември 1944 година изнася своето Последно Слово пред Общия окултен клас.
• На 27 декември 1944 година напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.